Къща, кацнала на хълма и забравила дъха на времетоКани вятъра на гости и ни спира дружелюбно
Простряла е килима си на слънце -
горчива млада трева,
жилава коприва
и шепа глухарчета за цвят.
Усмихва се сдържано някак с прозорците
и махва с овехтелите си завеси.
В зимника изсушени риган, мащерка и кантарион
ухаят меко с вкус на мухъл.
Кладенецът си мълчи в ъгъла на двора.
Аз надничам в него,
той ми дава ехо
и наднича в мен,
сякаш аз играеш ти.
Сядам тихо при разцъфналата вишна
и пресмятам упорито
колко дни, години, векове са нужни,
за да се превърне всеки спомен хорски,
всяка болка и обида
в хълм зелен с коприва
и разцъфнала в очакване на лято вишна?
Няма коментари:
Публикуване на коментар