Чашата ми за кафе се изтърка от миене,
а твоята ме гледа от рафта, още почти нова.
Чистотата на пода препъва погледа ми,
а килимът полудя от самота и вече сам напада котката.
На възглавницата ти й омръзна да приспива книгата ми,
а завивката ти трепери от студ непрегърната нощем.
Вечер чувам как рафтовете на гардероба стенат
от тежестта на празнотата помежду им…..
Върни се, липсваш на света ми!
02.11.2009 г.
сряда, 4 ноември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
очите си изплаках, непробудени
тревожно в сънищата ти надничах
пропъждах те и пак се връщах
сама...сама...сама
надеждите си непрокудени да прегиза със зъби или да намушкам с мъничка кама
няма нищо вече,
нито спомен, ни тъга обгръщам се отново в плаща на собствената си тъма
[12:43:10] ili dimova: NALI ISKASHE POETICHNA NASTROIKA?
eto kakvo rajda nekadyrnostta
v edin bez petnaise na obqd, shtoto s nikoi ne si e produmala oshte
Публикуване на коментар