Къщата на хълма

Къща, кацнала на хълма и забравила дъха на времето
Кани вятъра на гости и ни спира дружелюбно
Простряла е килима си на слънце -
горчива млада трева,
жилава коприва
и шепа глухарчета за цвят.
Усмихва се сдържано някак с прозорците
и махва с овехтелите си завеси.
В зимника изсушени риган, мащерка и кантарион
ухаят меко с вкус на мухъл.
Кладенецът си мълчи в ъгъла на двора.
Аз надничам в него,
той ми дава ехо
и наднича в мен,
сякаш аз играеш ти.
Сядам тихо при разцъфналата вишна
и пресмятам упорито
колко дни, години, векове са нужни,
за да се превърне всеки спомен хорски,
всяка болка и обида
в хълм зелен с коприва
и разцъфнала в очакване на лято вишна?

Поляна с глухарчета

Набрах ти букет от глухарчета,

жълти, колкото слънцето напролет,

като лимонада в стъклено шише,

като пуха на малко пиленце....

Ти ги сложи във ваза и каза,

че в стаята ти е изгряло слънце,

меко като сгушено малко пиленце,

топло, като спомен от детството...

... Когато жълтото на букета угаснеи вазата се умори да прегръща стеблата,подари глухарчетата на вятъра,а напролет той ще ми подари поляна.