сряда, 4 ноември 2009 г.

...

Чашата ми за кафе се изтърка от миене,
а твоята ме гледа от рафта, още почти нова.
Чистотата на пода препъва погледа ми,
а килимът полудя от самота и вече сам напада котката.
На възглавницата ти й омръзна да приспива книгата ми,
а завивката ти трепери от студ непрегърната нощем.
Вечер чувам как рафтовете на гардероба стенат
от тежестта на празнотата помежду им…..
Върни се, липсваш на света ми!

02.11.2009 г.

понеделник, 13 юли 2009 г.

Вяра за показ


Българинът от край време е обичал митовете за себе си - че сме най-умните, с най-красивите жени, с най-потентните мъже… И може, и наистина да е така. А може и да не е. Но всъщност, няма нищо лошо в хубавите митове, ако успееш да ги превърнеш в резултатен двигател на нещо положително. Например, ако от мита за гостоприемството, сътвориш успешна национална туристическа стратегия…. Или пък, от мита за традиционно уповаващия се на вярата българин, се роди …, ами да кажем нация. Да, защото нацията не са просто хора, които са имали късмета, добър или лош, да се родят под знамето на една държава, а хора които са свързани от убеждението, че любовта към земята и корените те прави съпричастен към настоящето на тази земя и отговорен към миналото и бъдещето й!!!
Ако се вярва на митове, ние, българите, сме нация, истинска. При това, за да бъдем такава основна заслуга има искрената ни религиозност, тоест Православната вяра, която ни е превела през тъмните 5 века робство…..
130 години по-късно, може би същата тази вяра роди новината, че православни свещеници ще анатемосат министъра на образованието, задето подготвя закон забраняващ носенето на религиозни символи в училище!
Ехей, какви свещеници си имаме … смели, безкомпромисни и самоотвержени до край, готови да защитят и най-дребната проява на дискриминирана вяра в лицето на малкия кръст на нечий ученически врат, заплашен от скриване под блузата!
Ами така де, вие да не си помислихте, че те умеят само да спорят за Синоди, легитимност на владици, имоти и свещоливници…, а да, и за политика /по едно или друго време в тия 130 години и това се е случвало/. Да не би случайно да си помислихте, че днешният свят успя и тях да изкуши със своята суета и заради, макар и евтина и кратка слава, те са готови да извадят на показ кирливите ризи на някой манастир и без свян да говорят пред камери и микрофони за дрога в светата обител, и с подробности да описват оргии…. Нееееееее, 130 години те бяха верен страж на вярата, затова днес всеки българин с кръст на врата си е наясно със символа, който той носи, и не го приема за украшение, а за демонстрация на вярата си. Затова днес всеки българин не си ляга без да каже молитва, а пред иконите в църквите реди винаги точната, за точния светец на който се моли. Затова днес българите масово отказват да купуват на децата си шоколадови великденски зайци и търпеливо им обясняват, че това няма нищо общо с Православната традиция…
Да, ако през тези 130 години свещениците си бяха вършили работа, всичко това щеше да е истина, или почти, но все пак повече отколкото в момента. Само дето, ние българите си обичаме митовете, но забравяме, че дори в най-голямата лъжа има по капка истина. Ако обаче не се грижиш за тази капка, тя ще изсъхне и тогава лъжата ти ще стане… ами просто тъжна и смешна претенция, която буди единствено съжаление.
И дали от мързел или защото просто сме безотговорни, оставяхме вярата си да изсъхне, при все, че никога не е била просто капка, и сега се втурнахме да спасяваме символите й. Пагубно е, че ученикът няма да може да демонстрира вярата си във времето което прекарва в училище…., но не е фатално, че не знае какво да прави, ако случайно се озове в църква. Не е страшно, че знаем повече коледни песни на английски отколкото на български, че се възхищаваме на негърските църковни хорове, а не знаем, че в нашите храмове също пят хористи, че не знаем молитвата "Отче наш", че не знаем как да се кръстим дори. Не, не е страшно, щом имаш кръст на показ, останалото е без значение.
Естествено, не обвинявам свещениците, поне не всички. Повечето, поне които аз познавам, си вършат работата, до колкото могат, отзивчиви са към всеки влязъл в храма с въпрос или молба. Само дето, докато онези другите се караха за имоти, власт и своите 5 минути светска слава, крехкото стъбълце на вярата ни повехна. Да, онова, дето оцеля през 5-те тъмни века, и после през 45 години систематичен атеизъм. За няма и 20 години свобода, стъбълцето залиня. Май повече от обида и омерзение, задето колкото по-големи свещи палим, толкова по-малко вярваме, колкото повече кръстове носим, толкова по-малко се сещаме защо Христос понесе онзи кръст…
Затова сега си имаме министър, който е на път да си заслужи едно от най-тежките църковни наказания - анатемата. И това задето се осмели да твърди, че сме светска държава и мисията на училището е да дава на всички равен достъп до образование и знания, като по време на този процес не поставя никой в ощетена или привилегирована позиция по отношение на религията. Никой обаче не се запита къде бяха до сега свещениците, и защо в тези 20 години свобода, не се постараха да организират да речем неделно училище за малките православни християнчета. Къде бяха, докато при децата стигаха различни прочити на Библията - евангелистки, протестантски и прочие и прочие течения и разклонения на християнството, но не и православна такава….. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, тук не става дума за откровените секти, а само за разклонения на християнската вяра, които обаче са далеч от традициите на Православието. Явно всичко е наред, докато не се появи заплаха символът да бъде лишен от показ. Пък и истинската борба за вярата, често носи повече рани, отколкото успехи достойни за блясъкът на прожекторите. Виж, анатемосването си е атракция, така да се каже - символ, и прожекторът веднага се обръща!
Държа да подчертая също, че всичко казано до тук, в никакъв случай не е защита на въпросния закон. Защото не мога да повярвам, че един закон ще свърши работа, когато постановеното от него подлежи на твърде субективно тълкуване. Кой ще преценява нивото на показността на религиозния символ? Кой ще прецени коя ученическа вещ е религиозен символ и коя не? Изглежда лесно, но може да се окаже, че днес някой е изгонен от час заради "показен" кръст, а утре друг се разхожда с тениска с отявлено религиозно послание, но… никой от учителите не се е загледал в дрехата или просто не го е разчел. Пък и, доколко са компетентни учителите по въпроса за религиите и техните символи, имам предвид всички религии. Защото законът претендира да е носител на равноправност в училище по отношение на религията. Пък и работа ли е им е на учителите да са компетентни по История на религиите?
Тъжно е обаче, когато някой народи от митовете си направиха история, или поне приказка, която ни кара да въздишаме със завист. А ние, изсушихме вярата си до символ, който някой показно размаха в навечерието на Великден!




Изкуството и кризата
( или една ПОЧТИ истинска история)

Добре си е бил Човекът /тогава още е бил един и още е бил човек, та затова е с главна буква/ в Рая. Но Дяволът /той и сега си е един и все си е Дявол, та затова все си е с главна буква/ го изкушил и последвало Грехопадението /само първото е с главна буква, останалите са просто...поредица, за съжаление тъжна/. От тук, според Библията, започва "ходенето по мъките" на човешкият род - "...с труд да изкарва прехраната си, с мъка да ражда децата си ....." . Така че, ако вземем за отправна точка на благополучието Рая, от както сме го напуснали, та до сега, човешкият род все търпи някакви лишения. А това, обобщено по друг начин, си означава - че човечеството е в Криза /главните герои в разказите са с главна буква, та затова.../ от Грехопадението насам! Е да де, ама точно по времето на тази Криза, човекът си е създал своята цивилизация, а едно от най-красивите неща в нея е Изкуството /пак .... главен герой/, което е творил през цялото това време.
И ако този мащаб ви се вижда прекалено обобщен - да конкретизираме.
За праисторията конкретиката е невъзможна, но фактите са неоспорими. Дори когато хората тепърва са се изправяли на два крака, когато обикновената зима е била смъртоносно изпитание за живота им, дори тогава се е намирал някой, който да превърне въглените от живителния /буквално/ огън, в пастели ... и е украсявал стените на пещерата.
Ако направите преглед на човешката история, ще видите и други примери за това, че материалното благополучие, нито в личен, нито в държавен или даже световен мащаб, не е задължително условие за това да бъде творено изкуство, както и за това, то да бъде "потребявано". И ако праисторическият пример все пак изглежда недостоверен, то дори и най-бегъл поглед върху нашата си история показва, че във времена на още по-дълбоки от сегашните кризи, хората са творили неща, които днес наричаме класика /за справка - Ботев, Вапцаров, Дебелянов и прочие...... и това само в литературата, а останалото.....!/
И всъщност тук няма никаква тайна /поне не по-голяма от тази на Сътворението/. Няма как да има победител в противопоставянето на душата и тялото /ако приемем че изкуството е плод на нуждите и стремежите на нематериалната ни душа/, защото .... ами защото Човекът е сборът от двете. Ако Бог беше искал да сме само тяло, щеше да ни направи красиви статуи от божествена глина. Можеше да ни сложи и механизъм за движение, пък даже и да ни научи да говорим, но нямаше да ни даде способността сами да си пишем репликите. Ако пък беше искал да сме само Душа, щеше да си създаде не хора, а ефирни ангелчета, които не подлежат на съблазън и изкушения. Само че, след размаха, с който е сътворил Света, Господ е направил и "венецът"-човек, като не просто е изваял една глина, не просто ни е дал от своя дъх, но е положил в нас и разум, за да управляваме двойнствената си природа. Именно тази рецепта - Глина + Божествен дъх + Разум, ни е затворила портите на Рая /поне за сега/, и пак благодарение на нея, можем да си го върнем. Ако спрем да се питаме кое е по-важно - душата или тялото, и започнем да храним и двете правилно, тоест Разумно /май се оказва че и това е главен герой, ако не в този разказ, то поне в човешката история/ може да се върнем при хармонията.
И в този ред на мисли, е само оправдание или даже направо Глупост /дано се окаже че и това не е главен герой, а главната буква е просто за ефект!/, да си задаваме въпроса - Има ли място за изкуството по време криза? Човекът нито ще спре да твори, нито да търси изкуството край себе си, защото то е храната на душата му, защото то го прави подобен на Господ - творец, защото то му носи и красота и истина, които иначе се губят в делника....
И човек никога няма да спре да храни тялото си, защото без него ще загуби този свят, а само него си имаме като място, в което да се научим пак, как да се върнем в Рая.
И за да се върнем съвсем в конкретиката на делника и темата, трябва да отговорим и на още един въпрос - А днес, в Цивилизования свят, редно ли е съзнателно да се грижим за Изкуството, което значи и да отделяме пари за развиването му, даже и по време на криза?
ОТГОВОРЪТ: Творците няма да спрат да творят защото са бедни. Ние няма да спрем да сме живи, ако не сме нахранили душите си. Изборът - да дадеш или не, е личен и е въпрос на Разум. Колкото по-Разумни ставаме, толкова повече и този въпрос ще ни се вижда глупав!



За индулгенцията, PR-а и ... добрите дела

Пише го в библията - Бог е любов. Там пише също, че хората сме негови деца. Следователно, сме част от същата тази любов. Ама май, колкото повече ставаме, толкова концентрацията на любовта намалява… като солен разтвор, в който добавяш вода /както еспрериментирахме в часовете по химия в училище/.
И все пак, зрънцето на доброто си го има у всеки от нас. Колко ще порасне зависи от това, колко ще го храним и как ще се грижим за него. Най-успелите стават светци, останалите - се опитваме да балансираме между изкушението и добродетелта.
Човешко е да сбъркаш, но е човешко и да се прощава. Надали обаче има по-трудно от това да успееш да простиш на себе си. И ако съвестта ти отхвърли всички оправдания, ти остава само да трупаш "червени точки", които постепенно да изтласкат назад спомена за грешката /даже Христос е простил на разкаялите се грешници, няма как съвестта ти да е по-непреклонна от него/. Иначе казано - да си купиш индулгенция.
Според съвременното разбиране на римокатолическата църква, за получаването на индулгенция е необходимо пълно разкаяние за греховете, духовно усърдие и извършване на добри дела. Е, имало е и период, в който по-находчивите духовници, са предлагала чиста съвест и срещу пари - не изисква усилия, не оставя място за съмнение в преценката какво точно е добро дело и носи бърз резултат в постигането на вътрешен мир.
Дори индулгенцията да не е най-гениалното човешко откритие, то със сигурност се оказва най-практичното, защото векове наред не сме се отказали от привичката си да си купуваме добродетелност.
Нечия мръсна ръка изведнъж се изпречва на пътя на забързания ти делник и дрезгав глас се примолва за стотинки … "Ах, колко са досадни тези просяци! Пък и според мълвата, повече от тях съвсем не са бедни - просенето е просто професия, при това доходна…" И въпреки това, на десетия път бъркаме в джоба, за стотинките от рестото и ги пускаме в мърлявата кутия.
"Ти…., нали виждаш Господи, дадох си моята лепта. Не съм безразличен. Помниш и СМС-а в онази благотворителна кампания по Коледа. И сега ще пусна - Великден е! ….. Може да не съм светец, но съм добър човек!"
"Направи добро - пък го хвърли в морето" - казал е някой някога, мъдро и съвсем по християнки. После се появили икономистите, и обяснили на човека, че подобни жестове не носят печалба и са си чиста загуба на време, а времето е ….. пари! После се появили рекламните специалисти и обяснили на икономистите, да не прибързват със заключенията. Но ако така и така, въпросният човек-християнин, го е направил доброто, пък си е чиста глупост да го пази в тайна. "Защо да не разберат хората, че си добър човек, не е срамно да правиш добрини, напротив. Подобни постъпки трябва да се поощряват и насърчават, трябва повече хора да правят като теб. А няма нищо по-силно от личния пример. Затова с изтъкването на добрината, ще направиш и още една добрина - ще привлечеш последователи." - ей, така му говорили на човека, рекламните специалисти. /Пък нищо чудно, тъкмо на някой от тях да му е хрумнала песничката - "Ако до всяко добро същество, застане поне още едно…", в опит да онагледят теорията си…/
Е, разбира се, те обяснили също, че споменаването на доброто дело, ще доведе й до положителен финансов баланс, защото проучванията на човешката психология доказват, че добрите хора обичат да са обградени от други добри хора. А и тези, дето се колебаят дали са добри, пак обичат да общуват с положителни личности, защото това им носи увереност в собственото положително начало. Пък и добродетелността вдъхва доверие и е залог за почтеност! Именно затова, подчертаването на добрата постъпка, ще увеличи продажбите на продукта, който въпросният християнин предлага, а от там и банковата му сметка /както и тази на икономистите и рекламистите, но разбира се - съвсем заслужено!/.
Явно си ги бива рекламните специалисти в убеждаването, защото като почнали хората да си хвалят добрите дела, та не могли да се спрат. Пък после даже започнали да правят добрите дела, само и само, да има с какво да се похвалят.
Явно обаче, по някое време, някой се сетил, че самохвалството, даже и да не е смъртен грях, не е много удачна рекламна стратегия и измислил "благотворителното шоу". Там не се хвалиш, просто използваш таланта или авторитета си, за да привлечеш пари за някоя добра кауза. Правиш го, защото си добър човек, загрижен и със сърце преливащо от любов към хората. Затова винаги си склонен да вложиш време и енергия, да призоваваш от екрана /примерно 2 пъти седмично в рамките на 3 месеца/ всички хора, да станат добри и състрадателни, като теб! И разбира се да пускат СМС-и, защото това ще спаси живот, например. /Благодарим ви за вниманието, уважаеми зрители, очаквайте ни отново в понеделник. Ние сме красиви и талантливи и ще ви забавляваме напълно безплатно. Купете си няколко дни в РАЯ срещу СМС на стойност 2 лева без ДДС! После може с чиста съвест да изневерите на любимия си човек, да премажете някое невнимателно пресичащо шосето куче или даже пенсионер, който се е осмелил да се изпречи пред 300-тата коня на новата ви кола. Но за последното ще ви трябват поне 3 изкупителни СМС-а./
"Видя ли това Господи, нищо не поисках от продуцентите, задето използваха славата ми, за да събират пари за нещастните деца. Нищо не спечелих…. Но пък, ако народът се е трогнал от дълбочината на душата ми, нямам нищо против да го изрази с … например пълна зала на следващият ми концерт. Е, не съм светец, но съм добър човек. Нали?"
………………………
Владко си нямаше дом, имаше само "Социално заведение за деца лишени от родителски грижи". Нямаше си и семейство, имаше си само родители, които не го искаха, и възпитатели с работно време от 8 до 17 часа. Абсолютно случайно един ден попадна в дома на Лили, синът й се беше запознал със Владко покрай работата си, разбра че е в този град, далеч от "Социалното си заведение" и не искаше да го остави да спи на улицата тази нощ. Затова го заведе при майка си. после Владко взе да идва у тях на всеки празник, не защото искаше нещо, просто това беше единственият му истински дом, макар и само по празници. И все пак по-истински от всичко в живота му досега. Не се сърдеше, че Лили не може да му е майка, не искаше да му купува подаръци … искаше само да я има, да я чува по телефона и да я вижда по празници. И да продължи да я е грижа за него. Някой вече знаеше, че Владко е там някъде и мислеше за него….
Лили си имаше син, имаше и много деца, за които да се грижи всеки ден. Обичаше си работата… по-скоро обичаше децата и беше щастлива, че животът и предостави шанса да работи за най-голямата си любов - децата. Владко се появи в живота й късно, бурно и драматично. Без предупреждение, една вечер просто го завари в къщата си. От опит знаеше пътя в такива случаи - имаше социални органи към които да се обърнеш. Тя позвъни, а от там й казаха какво да направи и къде да изпрати Владко. Предупредиха я също да внимава с ценните неща в дома си! Появата на това дете я обърка. Обичаше децата искаше да дари с любов всяко от тях на света. Но беше зрял и разумен човек, знаеше че не може. Знаеше че не бива да дава на Владко излишни заблуди, че може да му е майка. Знаеше, че щастливият край на подобни истории се случва само във филмите, а в живота, може би щеше да си докара само поредното разочарование от човешката природа. Децата от подобни заведения се научават как да просят състрадание и да си тръгват задигайки нещо ценно от дома ти…
Двамата обаче се сприятелиха.
Историята е истинска, известна само на приятели, с които беше споделена, предимно заради тревогите и колебанията в душата на Лили. В нея няма поука, има само пример за милосърдие. Онова, което се ражда от зрънцето божествена любов в душата на човека и се храни с любовта, която човек сам ражда. Същото онова, от което започват добрите дела и с което свършват.

понеделник, 25 май 2009 г.

Очите ти


Очите ти,
два пламъка,
които лятото си забрави на тръгване.
Зърна от кафето ми сутрин,
винаги прясно смляно
и разделено с приятели.
Два въглена от снощния огън,
които ще запазя
за тазгодишния ми снежен човек....
Очите ти,
мога да ги сравнявам до безкрай
със света около себе си!
С какво обаче да заместя
погледът, отправен в мен?

25.08.2008 г.