Очите ти

Очите ти,
два пламъка,
които лятото си забрави на тръгване.
Зърна от кафето ми сутрин,
винаги прясно смляно
и разделено с приятели.
Два въглена от снощния огън,
които ще запазя
за тазгодишния ми снежен човек....
Очите ти,
мога да ги сравнявам до безкрай
със света около себе си!
С какво обаче да заместя
погледът, отправен в мен?

25.08.2008 г.