Разбесня се душата ми
все се скита по нощите,
търси извор да се изкъпе,
яма да зарови страха си
или кръчма, в която да се напие с Господ.
Всяка нощ се разделяме -
тя тръгва да скита,
аз оставам да чакам
на топло в тъмното.
Сутрин си идва,
още по-луда,
още по-зла и уморена от тичане.
И все се оплаква,
че няма Господ,
по кръчмите само нормални пияници,
че камъните, дето ти боцкат в обувката,
не са метафори, а просто камъни.
Денем се цупи, че светската врява
само й пречи да си почине,
че я болят всичките стави,
а колената и са протрити ….
Само понякога, като се умълчи,
чувам, че тихо плаче и моли Господ
от кръста й собствен да я свали.
Друга нямам да я заместя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар