Едно малко романтично писмо...

Розата на Принца


Отдавна вече спи Екзюпери.
Дали сънува принцове – не зная!?
Не спят обаче твоите очи,а трескаво се взират из безкрая.

Отдавна вече спи Екзюпери.
Една изгубена планета още чака,да се завърне влюбеният принци да прегърне свойта роза в мрака.

Отдавна вече спи Екзюпери…
Недей да плачеш, мъничка бодливке,нали ти даде принц, а и сърце,с което да прощаваш всичко.

Отдавна вече спи Екзюпери…
Една надежда в залеза догаря…По нишката на изгрева тръгнивъв светлината му се ражда вяра.


Така, хубаво го почнах със стихчето, но ми се вижда, че трябват и малко обяснения. Първо, това стихче си е изцяло и само за тебе, защото ти го вдъхнови. Е, може да си очаквала разни други излеания, но … Истината е, че ти много приличаш на Розата от “Малкия принц”, затова и стихчето е за нея. Едно такова опърничаво същество, дето е готова да те набоде за щяло и нещяло. Дето обича да капризничи и да създава впечатление за “Много Важна и Деликатна Натура Изискваща СПЕЦИАЛНИ Грижи”. И то си е така, само дето тези грижи не са точно такива, каквито си ги представят хората на пръв поглед. Защото не е важно колко паравана ще опъне някой до Розата и дали ще угажда на всички капризи на тялото. /Е, важно е, аристократичната й природа си иска и това/ По-важно е обаче, че Розата знае, колко много може да обича, но колко е трудно да си го признае. Затова – напред с бодлите, пък ако някой се сети – добре, ако не – ще чака.
Та така, ти си Розата. Не че съм успяла да го обясня хубаво всичко това в стихчето, но знам че си е за тебе.
И все пак, това е посветено на Рожденият ти ден /с главна буква е защото е кръгъл, крайъгълен – трийсти, хи-хи-хи, малиииии, и мен това ме чака!!!!!/. Затова ти пожелавам здраве, късмет и любов. Само толкова – колкото и да ги разтягам, по-важни няма да станат!