понеделник, 25 май 2009 г.

...


Когато мълча, не искам да ме спасяват,
не искам да ме разсмиват,
да ми вадят думите с памук от душата
или с шиш нагрят до червено...

Щом съм стиснала зъби

значи пазя душата си,
дето пак е изляза до върха на езика...

Продумам ли...
ще изскочи навън,
ще се втурне с думите и ще се разпилее...

Когато мълча, имам само очи,
които търсят пристанище.
Понякога всички са вече заети....
затова - оставете ме да поплача.


Другарско…

Всеки път като ме погледнеш очите ти ставаха тъжни.
Иначе са топли и меки. И се стараят да гледат весело,
мъжки някак, остро и сърдито даже понякога…
Но не и когато ме погледнеш.
Каза ми че аз съм виновна, защото все тъжно съм гледала.
Може да си прав за отразяването.
Само дето, моите очи са сините
и по им отива да са огледала.

А пък ти, ти така и не ме каза, с кого се сражаваш предизвиквайки себе си?

"Моят начин да кажа Обичам те в Деня на влюбените"

Някой от най-големите недоразумения в любовта, пък и не само, идват от неумението ни да виждаме, да чуваме и усещаме човека до себе си. Една от най-големите заблуди, с които живеем, е че е достатъчно просто да обичаме някого наистина и той ще го разбере. Умението да показваш любовта си е като всяко друго умение – трябва да се научиш да го правиш. И не е достатъчно само да обичаш един човек наистина, трябва да разбереш и как той иска да бъде обичан. Само тогава можеш да направиш верните жестове, които той със сигурност ще види и разбере като твоето любовно послание за него.
И няма значение дали обясняваш любовта си в Деня на влюбените, в друг празничен ден, или просто си решил, че днес трябва да зарадваш любимия – без повод. Жестът трябва да носи радост и на теб и на него, само тогава има смисъл!
Затова подаръците, които аз обичам да правя по различни любовни поводи трудно могат да се изброят или сложат в категория. Случвало се е да подарявам нещо на пръв поглед тривиално – плюшена играчка или сърце, но с послание адресирано лично и със смисъл, който е ясен само на нас двамата. Ако обаче нищо на пазара не може да илюстрира смисъла, който аз искам да вложа в подаръка си – тогава си го правя сама.


!!!

Няма да напиша стихотворение за теб - рано е още за последната дума.
Няма да те оставя да изтечеш през очите ми като несбъднато щастие.
Няма да събера емоцията в няколко стиха и да те оставя за спомен.
Ще те викам на глас и ще влизам неканена в дните ти,
ще изгоня всички други сънища от нощта тии накрая ще стана целият ти свят.


Няма коментари: