Страхувам се, че може да си сън!
Че когато отворя очи ще се разтопиш
в лъчите на същото утринно слънце,
което сега посрещам с усмивка,
защото ти идваш с него.
Страхувам се, че си истински!
Но никога мой.
Една звезда винаги ще се усмихва, защото знам, че те има.
Но един ден, сълзите ми по теб
ще нарисуват най-виолетовия тъжен залез.
Страхувам се, че може да си сбъднат сън!
Да се втурнеш в сърцето ми без разрешение
и да го вземеш цялото.
И тогава ще плача, когато ти си тъжен
и ще се смея, когато ти си щастлив.
И тогава ще бъда… опитомена,
и ще се моля единствено да ме искаш цял живот…
Знаеш ли кога човек се страхува?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар